Моя непрежалим приятел Хиро се удави в езерото край русенското Николово през лятото на 1980 - точно след като завършихме гимназия и беше навършил 18, точно след като минаха кандидат-студентските изпити и беше приет в Медицинския факултет на СУ, точно когато се преоткривахме един друг на друго ниво, точно когато живота беше толкова млад и пълен с надежда... Рядко смъртта може да бъде по-нелепа.

Аз бях на палатка в планината в Тетевенския балкан под Момина поляна (на мястото където предната година бяхме ходили с него, а по-предната с целия клас) когато това се е случило. Тъй като никога не го видях мъртъв и досега често си мисля, че е още жив, че работи за секретните служби и че цялото това нещо беше добре замислен план той да мине в неизвестност. Неведнъж съм го припознавал в други случайни хора.

Хиро утре щеше да стане на 44. Помня рождената му дата, защото през една лятна ваканция, когато бяхме на палатка в горския резерват край Ясеновец - селото на нашия съученик и добър приятел Гуньо Пуйката и се излежавахме край среднощния огън, забелязахме как по целия небосклон падат ярки звезди... Батето и Дядката също бяха там. Беше 11 Август и се смеехме, че е в чест на рожденика Хиро. По-късно през учебната година прочетох в учебника по физика, че около 11 Август Земята преминава през метеоритен облак и затова падат толкова звезди. Физиката не научих, но оттогава всяка година на тази дата гледам небето и търся Хировата звезда...

През есента на 1980, преди да замина в казармата отидох на нашето място в Балкана и засадих една ела, която нарекох за него. Не помня как се стекоха обстоятелствата, но Радо Атанасов и още един наш приятел - Румен Кюнеца (от друга гимназия) дойдоха с мен, вместо тези, с които бяхме ходили там преди. Никой друг не знае за това.. до днес. Години по-късно отидох да проверя какво е станало с елата. Трактор беше влачил трупи и я беше пречупил, но корените й стояха здраво вклещени в земята. Обезумях от жал и ярост и понечих да посадя друга, но реших, че елата на Хиро е само една, и ако е болна, трябва да се погрижа за нея, вместо да я заменям. Вързах я, укрепих я, заградих я с камъни. Повече не съм я виждал оттогава, но съм убеден, че е жива ... както спомеха ми за Хиро.

Да-а-а, тази година и този месец станаха 25 лета - четвърт век! - откакто Хиро не е сред нас. Беше силна, интересна личност, с голям потенциал да постигне значими неща в живота. Имаше воля, енергия, творчески заложби, нестандартно мислене, стремеж да разкъса всякакви рамки и да търси вън от тях. С него бяхме доста различни и никога не станахме много близки, пък и той сам казваше: "Не е лесно човек да ми бъде приятел". Но въпреки това житейските ни пътища се пресякоха по един твърде особен - и твърде личен - начин, който не се забравя.

Жалко е, че той ни остави толкова рано, но нали беше казано, че Бог понякога си прибира рано тези, които обича. Дали и с Хиро беше така, си знае само Творецът, но едно е сигурно - съдби като неговата идват да ни напомнят, че никой не принадлежи на себе си и че има неща над него, които трябва да приеме с увереността, че всичко ставащо, дори и да изглежда лошо, в крайна сметка е за добро...

А за Хиро ще кажа - Бог да го прости! Нека го помним с всичко добро, което имаше в душата си и да не забравяме, че и нашият живот е като пламъче на свещица - един по-силен полъх и угасва... Затова - да се стараем да го изпълваме с добро и красота...